![]() ![]() Аз върнах...Аз върнах човека от нашия праг. А беше самотник. А беше бедняк. Не ми се посвидиха вино и хляб, ни дума любезна. Веднъж ли пилях и вино, и хляб, и любезни слова за хора и сити, и зли при това... Реших да оставя във късния час броени минути за нас си, за нас. Говорили с чужди до този момент, да чуя аз - тебе, да чуеш ти - мен. Да смъкнем товара от нашия гръб. Ти - моите грижи, аз - твоята скръб. И върнах човека. Ти каза: Защо? Изтичах обратно. Изчезнал бе той. Отишъл си беше, но чувствах - край нас витае невидим, витае безглас в един неизречен твой укор, в една без думи призната от мене вина. И стана товарът ни вместо по-лек, по-тежък с един непочетен човек...
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |