Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

А може би наистина съм твоя кост

     и нищо повече...

В библейски времена орисана

    да съм покорна твоя спътница.

Затуй ме гледаш със насмешка ти

     как търся тайното разковниче

на свободата си човешката -

     достойната и неразпътната.

Как търся свойто равновесие

     сред истини и сред илюзии,

над бъдещето си надвесена,

     под миналото си прегърбена.

Във бързината си, понятната,

     аз чувство не едно охлузих и

е болка тайна свободата ми -

     с незаздравели остри ръбове.

В мечтите си да бъда цялостна,

     отделна, горда, независима,

от тебе аз ще бягам яростно,

     додето някъде в годините,

без дъх към себе си затичана,

     се спъна в тая стара истина -

когато с тебе се обичаме,

     съм цяла. Инак - половината.

Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!