![]() ![]() Когато пишеш...Когато пишеш, не мисли за мен. Помислиш ли си, може би веднага ще се усетиш като хванат в плен. И тайно ще мечтаеш нощ и ден от своя плен ужасен да избягаш.
Когато пишеш ме забравяй ти. Страхът за другия е чувство мръсно. Ненавист може в теб да породи. И може би за всеки мъртъв стих вината само в мене ще потърсиш.
Когато пишеш, нека нито звук за мен не ти напомня в тази къща. Бъди за всичко мое сляп и глух. Не искам мисълта, че си съпруг, поета в теб в страхливец да превръща.
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |