напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]



Равносметка


Не съм Богородица, но така се получи -

над криволиците на душата

     праволинейно живях

с библейски представи за правда и грях,

на които майка ми ме научи.

 

Там нямаше хленч даже в делник безхлебен.

Там личното щастие нямаше глас.

И беше въпрос на достойнство, на свяст

във култ да издигнеш човека до тебе.

 

Там беше позор да ядеш наготово.

Работния с пръст не посочваха - "Луд!"

С един синоним бе животът там - труд.

Мълчанието - по-златно от златното слово.

 

Изкопаеми норми...Кодекс допотопен...

Изгодно е, сладко е да си атеист...

Но би ли останал живота ми чист

над мойта душа - тъмна бездна от ропот?

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

 

© Надежда Захариева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух