![]() ![]() ЖалЖивях до болката съвсем. Сред резките и амплитуди, разкъсващи я нощ и ден, ми е било безбожно трудно. От хималайската й вис до марианските й бездни не ме е смъквал нежен бриз, а ураганът й възмезден. И на жестокия си кръст ту извисена, ту сломена и благослов, и люта мъст тя щедро ръсеше над мене. Не я виня зя нищо днес. Най-зли с най-близки сме, когато не знае точния адрес обидата ни от Съдбата. Ако за нещо ми е жал и тайничко упреквам Бога, е, че във мене не е влял свръхсила, за да й помогна.
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |