Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

Между листата на дърветата —

парче небе.

Отворена врата

към Бог знай само накъде.

Подир очите си летя

натам, към друго битие.

Все още тук е мойта плът —

един одушевен робот,

заклещен във съдба-хомот.

Но някой път!

Но някой път...

Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!