напред назад Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]



Лехата на илюзиите...


Лехата на илюзиите оредява.

Една след друга клюмват в мен глави.

А имаха такъв безсмъртен вид!

И моята душа уж бе им крепост здрава.

Приятелство, любов... Защо ли да изреждам?

Защо е нужно да узнае друг,

че на живота тежкият юмрук

без милост смаза и във мене куп надежди?

Благоразумно свойте мъртъвци ще скрия,

че ако някому във този час

излюзия за щастие съм аз,

не е ли подличко сама да я разбия?

 


напред горе назад Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

 

© Надежда Захариева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух