Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

Удари ми шамар животът.

Но вместо ядно да заплача,

повярвайте ми, на палача

ръка сега целувам кротко.

Така ми беше нужно, Боже,

да ме настигне този удар!

От сладък сън да ме пробуди

и да ме върне в мойта кожа.

Стоя на моето стъпало,

душа разтърквам и с насмешка

като съдрана вярна дрежка

я скърпвам с кръпка помъдряла.

Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!