Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

Сърфирам по гребена на вълната

в Океана — Живот.

Сърфът ми стар — Душата —

скърца, облян в пот.

Но се носи гордо изправен,

демонстрирайки мощ.

Нали сме такива, каквито се

правим...

Какъв разкош!

Докога ли ще си сервирам

луксозния му плод?

Под мен от яд се раздира

ламята Живот...

Обратно към: [Облачно][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!