напред назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



"М"


Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?

Не знам кое от всички е жената.

Но името й все започва с "М".

И май е всичко, сбрано във едно, тя.

И все с това проклето "М" край мен

мотае мигновената ми мъка.

Минава "М" - то в мисли нощ и ден:

"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...

И мое мигновение, дошло,

отишло си във дни незабравими.

Отдавна. Вече ни добро, ни зло

ми носи то. Но неговото име

и неговата първа буква "М"

през мене като метеор премина -

в началото - "Мечта", а после - "Мъст"

и най-накрай - "Мълчание" и мнима

любов, която никога въобще

в живота ми не е била, защото,

измисляйки си всичко, щем не щем,

със "М", без "М", и денем и ноще

измисляме самите си животи.

 

17.04.1991 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух