напред назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Маргарита


Тя беше първото момиче!

Тя беше първата мечта!

Тя беше първото "Обичам!".

И първата въздишка - тя!

Една разкошна Маргарита,

Родена с името на цвят,

създадена, за да накити

и без туй този китен свят.

Как я обичах, как предричах

чрез евтиния номер стар:

"обича ме" - "не ме обича" -

изкъсвах толкова листа,

съсипвах толкоз маргаритки -

цветя невинни и добри!

А тя под русите си плитки

не ме поглеждаше дори.

"Да" - "Не", "Да" - "Не" - аз късах, смятах

откъснатите листица.

И побеляваха земята,

косите, нашите сърца...

 

... Случайно скоро пак видях я:

ах, боже мой, какъв поврат!

Как бе възможно да увяхне

жената с името на цвят.

Напразно с поглед тъжен търсех

цветчето, плитчиците в кръг.

Листата някой бе откъснал.

Останал беше само стрък.

 

05.1971 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух