![]() ![]() Влак 33Шейсет и осма... Лятото... В полето... (Христова възраст - тридесет и три... ) Тя бе жена. Без възраст. "Жулиета", която даже името си скри.
А има ли значение как точно се казваше? Защо са имена? Запомних нея - хубава, порочна и свята едновременно. Жена!...
Замръкнахме накрай града. В нивята... Съвсем сами. Без дъхове дори. Трева - цял бой... И как ни залюля тя! И как ни залюля, и как ни скри
дори от божиите погледи - звездите... И как със дъх на мента и на мрак бе всичко, всичко покрай нас пропито! Лежахме вдън тревите... Нейде влак
изсвири, изтрещя и лудо мина... Навярно той - пробягал покрай нас, отнесе тридесет и трите ми години, а с тях - и неизвестната жена.
Отнесе всичко. Някъде. Далече. Зад някакъв голям превал се скри. И само сверката му чувам в лятна вечер. Ах, колко влакове изпратих вече, но никой - с номер "тридесет и три"...
20.04.1991 г.
![]() ![]() ![]() |