напред назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Влак 33


Шейсет и осма... Лятото... В полето...

(Христова възраст - тридесет и три... )

Тя бе жена. Без възраст. "Жулиета",

която даже името си скри.

 

А има ли значение как точно

се казваше? Защо са имена?

Запомних нея - хубава, порочна

и свята едновременно. Жена!...

 

Замръкнахме накрай града. В нивята...

Съвсем сами. Без дъхове дори.

Трева - цял бой... И как ни залюля тя!

И как ни залюля, и как ни скри

 

дори от божиите погледи - звездите...

И как със дъх на мента и на мрак

бе всичко, всичко покрай нас пропито!

Лежахме вдън тревите... Нейде влак

 

изсвири, изтрещя и лудо мина...

Навярно той - пробягал покрай нас,

отнесе тридесет и трите ми години,

а с тях - и неизвестната жена.

 

Отнесе всичко. Някъде. Далече.

Зад някакъв голям превал се скри.

И само сверката му чувам в лятна вечер.

Ах, колко влакове изпратих вече,

но никой - с номер "тридесет и три"...

 

20.04.1991 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух