напред назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Отговор


"Аз съм ти слепия случай,

ти си ми редкия жребий..."

... Боже, каква благозвучност!

Колко ехидно вълшебство

в изящните строфи си сбрала!

И колко и мъдро, и точно

се лее от край до начало

шегата, с която уж почваш:

нешеговита идея.

Прости ми, цитирам по памет:

"В твоята сянка живея..."

Сянка ли? То слънце няма -

за сенки ще ми разправяш.

По-вярно за да излезе,

кажи си го просто направо:

"Аз птица бях. Ти бе кафеза.

Аз бях свобода, ти - окова...

Крилата ми върза, заключи

вратата на клетката..."

            Слово

лесно в рими реди се.

Но мой ред е сега. И слушай!

Да, точно тъй - беше ти птица,

но във кафеза задушен,

някога - много те моля,

спомни си и точно, и всичко! -

по своя, а не - моя воля

ти влезе сама, божа птичко!

И все пак, щом клетката стара

бях аз, то ключът й вълшебен

първо изскърца в кофара,

а после потъна. Но в тебе.

Да, "Ти си ми слепият случай"

и си ми... Как бе?... Не е ли

все едно. Тясно. Зло. Скучно.

Но - няма как... Късно. А ключът?...

Нехайни деца са го взели...

 

09.04.1991 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Обади се, любов!][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух