Обратно към: [...И само нощем...][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]

Как често във живота блудкав,

в отчаян миг или в позорен,

разголвах като проститутка

душата си пред чужди хора.

И търсещ помощ, търсещ вяра,

недочувайки дори как плаче,

аз я разхождах сред пазара,

да припечеля от зяпачи.

И те се трупаха и - моля:

„Насам! Насам! Сган лицемерна!“

танцуваше тя - тъжно гола

под собствената си латерна.

И капеха: сълзи в земята

и стъпки по пръстта нагряна,

и - срам и болки по снагата,

грошове - в капата съдрана.

Но свърши зрелището. Сълзи,

тълпи - изчезнаха. Сам. Вятър рошав.

И само тя, душата зъзне

насред площада гола още.

И най-последна я прибирам.

Душа ли? Имаш много здраве,

народе! Свърши панаира!

В балтон я пъхвам. Зид й правя!

Но през зида и през балтона,

през времето пак я напада

проклетият зъл вятър - оня,

останал още от площада.

23. VІ. 1988 г.

Обратно към: [...И само нощем...][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]