напред назад Обратно към: [...И само нощем...][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]



Кога и аз


Кога и аз навърших шестдесет?

Като че вчера бях дете. И помня

в ушите ми как още се тресе

във моя град камбаната църковна.

Шейсетгодишник богу дух предал,

си думах, гледайки му тъжен некролога.

Било му време! И си отживял!

Тогаз шейсет за мене бяха много.

Библейска възраст. И със поглед тих

ги гледам днес - кога на толкоз станах?!

Какво са? Нищо! Вчера се родих,

а утре - ред на моята камбана

ще дойде. И ще гръмна страшно тя...

Ах, боже мой, нима е справедливо?

Шейсет години ли са старостта?

Шейсет години... Грозни и красиви -

една над друга се възправят те.

И от върха на тяхната спирала

пак виждам себе си като дете -

от изкатерването цяло побеляло.

Кога навърших пусти шестдесет!

Стоя днес на върха им - там, до бога:

Над мен - небе, което ще ме възнесе,

под мене - ров, камбана, некролога.

 

22. ХІІ. 1994 г.

 


напред горе назад Обратно към: [...И само нощем...][Дамян Дамянов][СЛОВОТО]
© 1999-2024, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух