Обратно към: [Валентин Стоянов][СЛОВОТО]

Улица "Цар Симеон Втори-нема да го бъде" е една от многобройните малки улички в моя любим Ючбунар. Погледнато от единия и край, се забелязваха оголени до шушка електрически стълбове. Те стърчаха като мачти на пиратски кораб, току що взет на абордаж. Прилежни стопани бяха приватизирали първоначално електрическите крушки. По-нататък ги последваха жиците и прилежащото им оборудване. " Нема да го бъде" продължаваше осемстотин метра. Накрая завършваше с голяма дупка като кратер на вулкан. За предпазни цели общинските власти бяха сложили светло отражателна бариера. Понеже нямаше светлина, съобразителни граждани я свиха и нея. С хуманитарна солидарност на два кола сложиха въженце с надпис: "Съпри, ако си кьорав се огледай и прескочи ако можеш". В дъждовни дни застиналия кратер се напълваше с вода, която отразяваше срещуположниа връх "Мутрагеница".

Пресечна на "Цар Симеон Втори-нема да го бъде" бе друга малка уличка - "Ама и нас няма да ни бъде". След нея следваше най-дългата улица в София "Цар Симеон Велики".

Този маршрут би изминат с тиха, опипваща стъпка от Сиромах Симсаков.

Той беше облечен в костюм втора употреба - анонимен дар от канадски гражданин. Съпругата на канадеца бе имала неблагоразумието, разлюляна от биопсихични мотиви да излее пипетата. Няколко капки течна виагра върху възпроизвеждащата структура на своя съпруг. Разгневен от капките на ципа си, канадецът изхвърли т. е. Подари костюмът на Сиромах Симсаков. Сиромахът бе на средна възраст, културолог, съкратен сътрудник, безработен от шест месеца, средностатистическа телесна повърхност и избягали поради безпаричието му съпруга и деца. Културологичната му библиография се допълваше от спрения ток, парно, вода и телефон.

Културологът бе повикан от Бюрото на труда за справки около името му:

"САМОЛИЧНОСТ?!"

Каква ли работа ще ми предложат - замислено придръпваше ципа си нагоре Сиромах. Няма да се съглася на всичко - опонираше аргументирано приятелят на Умберто Еко.

Пред една витрина се бяха наредили и припяваха братчетата на Гаврош.

Воден от познавателни стимули, до тях застана и Сиромахът. Зад витрината с вперен поглед в неизвестното и едва поддържащ от тежки мисли глава седеше "Мислителят" на Огюст Роден. С приведената си осанка скулптурата даваше сигнали. Тези сигнали се смесваха в ефира с многобройните радиовълни захранвани от анонимните пачко - перачки. И треперещите пред спонсори и рекламодатели медийни образи на кабеларките. После сигналите се връщаха към "Мислителят" като послание. Животът е един абсурд.

Все пак той е невъзможен без междуличностни и ефирни комуникации. До краката на Огюст Роден бе паднал вестник. На първата му страница бяха поместени два фотоса-загадки. На първия фотос- Главен депутат показваше в ориенталска тоналност нежен танцувален ритъм.

Въпросът бе какво прави Главният депутат? Сиромахът реализира отговора с този на Мислителят - депутатът просто синхронизира законотворческото си поведение посредством "Кючек, гюбек и геврек".

На втория фотос изографисани млади депутати се ръкостискаха в посока в посока на седалищните си прешлени в стил "задна прашка". Тестът за интелигентност бе попълнен и културологът продължи към Бюрото на труда. Изведнаж от дъното на "Пиротска" той дочу духова музика. Припозна я като "Оркестър за сватби и погребения" на Горан Брегович. Пеши конни и каручни мургави братя се бяха вдигнали на бунт срещу спирането на тока. Оркестърът продължи с "Цигански напеви" на Сарасате. Мургавите докараха мелодията до "Месечина, месечина ойо, ойо, ой.... "

Сиромахът отново се загледа в прочутия постулат на Мислителят - как да влияе на собственото си развитие.

Две продавачки, , червеноблузки, прекъснаха постулата. Те подготвяха статуята на Огюст Роден за манекен. Обличаха я в смокинг, фрак и редингот. Бяха се запънали при обуването на панталона в чаталната област.

На съседната витрина, луксозен ресторант показваше най-изисквани и вкусни блюда. Мастити, потни баровци с искрящите си от похот очи охрачваха дребно, бледо момиче, което се разхождаше с кошница между масите. "Малката цветарка" си помисли натъжен приятелят на Омберто Еко.

На едно кръстовище със светофар до него спря последен модел "Мерцедес-Райхман". От прозорчето се показа мъж на неговата възраст, строго елегантен и смугла дама. Тя, дамата помаха на Сиромахът и двамата отлетяха като ракета "Пършинг". В тях културологът припозна своя приятел от махалата Кръговрат Мутров и своята бивша състудентка Кичка - сексуално римувана. Господин Мутров бе станал директор на Национална браншова организация. Кичка оглавяваше богата фондация.

"Виж я ти!!!" -най-после успя да закопчае с нервно движение ципа си Сиромах. Беше чел в някакво женско списание , че бившата Кичка-сексуално римувана била станала Дукеса Дьо-Бедро. За мене винаги ще си остане Смугла дама - едно ухание в мрака се усмихна Сиромахът.

Замислен за комуникационно - ратификационните спогодби на индивида с обществото ст. н. сътрудник Симсаков поетизираше действителността. Ето, казваше си той - Бюрото за труд е територия на надеждата. Коридорът - продълговато отчаяние.

През кожената началническа врата се чуваше писклив фалцет: "Кой си ти?" усмихнат баритон му отговаряше: "А ти кой си?". После фалцета и баритона се сляха в лиричен дует: "А ти кой си?" Изведнъж вратата се отвори. Взривоопасно от нея излезе едър мъжага. Балтонът му беше облечен отзад напред, като хирургическа престилка.. Лявата му обувка си беше харесала десния му крак и обратното. В очите му светеха кротки пламъчета. Обърнатия балтон сграбчи Сиромахът, отдели го на метър от гравитацията и попита: "А ти кой си?".

Културологът набра кураж и кротко отговори, че бил Зеления картон на Загорка за феър плей в българският футбол. Доволен от отговора Балтонът - Баритон побягна по коридора, плезейки се на саксиите поставени до прозорците.

Напрегната е работата на Началникът, смъкваше пак към гравитацията канадските си крачоли Сиромахът. Хората безработни, изнервени, всеки идва с душа разядена от тревога и напрежение. В този момент се чу мелодията:" Ах банана, ах банана" ..... Ето , ръководеше вътрешната си мисъл Симсаков - след голямо напрежение е нужно разпускане. А какво по добро разпускане от една хубава мелодия със съдържателен текст. Възбудния процес на кората на големите полукълба се е сменил с успокоително задържане. Агресията с автоагресия. Стрес с релаксация. Той почукал и отворил вратата. Видял Секретарката, като звероукротителка с ботуши и бич в ръце. Играела ролята на Строгата господарка. Началникът по боксерки и потник бягал с широка усмивка на удовлетворение от бича. Влизането на Сиромахът спряло дресировката. "Ти кой си?" - попита дресираният. Лъжете се, ако смятате, че ще приема всякаква работа. Началникът го уверил, че не го е повикал за работа, а за справка за името му. Името Симсак. Сиромахът с треперщи пръсти показал личната си карта. Началникът попитал секретарката - какъв е проблемът. Тя седнала пред компютъра и споделила, че проблемът е всъщност два проблема. Комисията по досиетата от кв. Сеславци е изпратила факс, че Сиромах Симсаков и Сиромах да Симсак са едно и също лице. Но, като две различни персони са доносничели и са със солидно агентурно минало. Една личност с две имена и две биографии. Така го изписал компютърът - заключила секретарката и прибрала бича. Щом го е изписъл компютърът, значи е вярно - заключил Началникът. Кой е този Симсак-та.... к полюбопитствал Началникът. Сиромахът обяснил развълнувано, че Симсак е родоначалникът на техния древен род. Живял през 12 век. Бил васал на княз Сеслав. Основател на Орденът на тамплиерите в шопското публично пространство. Васал, масал - не ме интересува - откровенничал Началникът. Първо ще извадиш удостоверение, че Сиромах Симсаков и Сиромах да Симсак са едно и също лице. Второ, че не са били доносници - предателите му с предатели - изсъскал Началникът. Чак, тогава бил могъл да го назначи в "Чистота". Началникът започнал да се върти самодоволно на стола си. Обхванат от афективно-ексцесивни психични процеси, които боядисали лицето му в тореадорски-червен цвят, Сиромахът започнал да се върти около пискливия фалцет. Като Севилският бръснар. Подкастрил най-напред мустаците на Началника. Те се оказали изкуствени и в ръката на потомствения тамплиер останала шепа вълна. Той решил да ги залепи на главата на Началника. За изненада, тя пък била перука. Вълната в ръцете на Сиромахът се увеличила, колкото цял Евин плаж. Лишен от основните си мъжки достойнства Началникът надул фалцета: "А ти кой си?". Да Симсак отговорил темпераментно: "А ти кой си?". Началникът продължил: "Обират ме". Всички ги обират гласял отговорът. "Съешават ме" - всички ги съешават. На Началникът му се завъртял свят от непрекъснатото въртене на стола. С последни сили сграбчил една саксия с кактус и я стоварил върху главата на рицаря тамплиер да Симсак. Саксията покрила темето на Сиромаха, като чалма. Кактусите се провесили по бузите му, като брада. Бодели го и му придавали измъчен вид. "Осама, Осама бен Ладен" се провикнал с последни сили Началникът. Чак тогава дошли 10 униформени полицаи и закопчали Сиромахът. Повели го по коридора с белезници към Следствения отдел. Пред вратата на Началника, да Симсак срещнал две млади кандидатки за работа. Той се приближил до тях, но те ужасени побегнали с припева "А нас не дагонят, а нас не дагонят..... ".

В следствието, Сиромахът се отдал на съзнание-познание. Овладяла го автоагресията и бягството от действителността. Започнал социално-културен диалог със самия себе си. Потънал в подвижните пясъци на медитацията. В една огромна кристална топка виждал внушителен ред от съществителни собствени имена. Обаче на никое от тях не можел да спре. Да определи самоличността си. Защото всякое от тях било ръфано от лукавите козни на доносничеството, като пирани. Тежало му солидното агентурно минало. Предложили му адвокат. Избрал си Карла дел Понте. Не може гласел отговорът, понеже била заета със Слободан Милошевич. Войнственият тамплиер, обявил, че ще се защитава сам. Като своя световно известен съмахленец - героят от Лайпциг. На началството не се харесвало уединяването и умълчаването на Сиромахът. Приели го като протест срещу глобализма. За преценка за вменяемост повикали съдебен психиатър. Той провел на потомствения тамплиер тест за лъжа. Измервал му дишането, пулса кръвното налягане, правил му ЕКГ. Накарал го да събира в шишенца потта си останалите биопродукти. "Да - казал експертът - психиатрията е точна наука". Е, какво - лъже ли - полюбопитствал полицейксият началник. Диагнозата е: Нарушена генетична въглеродна връзка в третата ДНК спирала, с личностна дупликатура и мануално негативистичен комплекс. Началникът кимнал утвърдително и попитал - дали е вменяем? Полувменяем - отговорил съдебният психиатър. Ориентиран е за място - намирал се в Бастилията и време. Позна че сме 12 век. Не знае обаче кой е - трябва му близък човек, който да му припомно самоличността. Следователят полюбопитствал в какво се е състоял експериментът. Псхиатърът обяснил че най-напред показал на Сиромахът два заека. Експериментираният трябвало да покаже кой от тях е травестит. След това два модела от "Плейбой". Между тях имало осем разлики - а да Симсак посочил само че едната е със смокинов лист, а другата не е. Последният тест бил отнесен спрямо националният идеал на българина - сеславският рицар отговорил, че някога У. Чърчил бил казал, че откъдето започват да миришат тоалетните, от там започва Ориента. Доволен от тестовете следователят решил на свой ред да пита: Ти кой си - задал той въпрос с най-висока степен на трудност. Без да му мигне окото тамплиерът отговорил че бил седемте араби от пустинята и камилата. Абе, седемте араби ще ги пратим я в бежански лагер, я в базата Гуантанамо. Какво да правим с камилата - патентен данък, данък сгради, а ако е двугърба - двойно трябва да плаща, данък смет... Пуснал го по живо и по здраво и заповядал да му доведат Митко Бомбата.

След сполучливо проведения тест за интелигентност на Сиромахът, предложили да го пуснат срещу 5000 лв гаранция. Сега. И с разписка. И веднага, ако плати 2500 лв на ръка. Без разписка. Ст. н. сътр. казал, че ще си помисли. Понеже бил много разсеян в мислите си забравил, какво са му предложили. В своите медитации г-н Симсаков достигнал и до парапсихологията. Тя му нашепвала в излинялите ушни миди не звук от морския бриз, а това, че е безпаричен, безработен, окошарен, без вест от съпруга и деца, с разчетворена самоличност, терорист доносник с тежко агентурно минало. Понеже не можел да плати гаранцията с принадена стойност, му казали че ще го обвинят, че е сложил живак в брашното. Като потомък на рицарят Симсак, на Сиромахът му било омръзнало от западното рицарство. Медитацията го подучила да става далекоизточен рицар-самурай. Започнал подготовка по една брошура намерена в арестанстка тоялетна. Всичките страници на брошурата били откъснати и употребени за по-практични нужди. От останалите две да Симсак усвоявал посвещаването в самурайски сан. Самото посвещение се наричало Ташака-Мъдо. Не било сложно. Сиромахът завързал с конец една от топките си за пинг-понг за кревата. Хванал с ръце един тежък камък и полетял през прозореца. В кулминацията на описаната траектория се сетил, че другата топка за пинг-понг била вързана с ластик за кревата. Върнал се да я отвърже. Ето как Сиромах Симсаков станал Симсак-сан. Новопосветеният самурай, бил доста изненадан от появата с белезници на г-н Кръговрат Мутров. "Къде сме" - попитал по ючбунарски Мутров. "Окошарени сме" - отговорил също по ючбунарски Симсак сан. Кръговрат се озадачил от орангутановската подготовка на своя стар приятел от махалата. И охкането, придружаващо всяка стъпка на самурая. Като рабрал за посвещаването г-н Мутров се разтърчал да търси памук. Наплюнчил го и го поставил в подчеталието на Сиромахът. После му припомнил, че винаги му е помагал в трудни моменти. Когато е трябвало да подвързва доктората си, онзи с рецензията на Умберто Еко, го бил наел като кучкар. Да му разхожда ротвайлерите. Но Сиро, бил неблагоразумен и ударил бедните животинки точно когато се били сглавили т. е заклещили и се движели като намагнитена стрелка на компас. Сиромахът припомнил, че си бил изтърпял наказанието - един месец ходел на четири крака, лаел като два ротвайлера едновременно, ядел и пиел в паничка. В кучешка колиба.

Разнежен около манипулацията по пинг-понговите му атрибути Сиромахът с трептящи гласови модулации казал: Ей, Братко, помниш ли, нашият любим, роден Ючбунар? Нашият вечен юноша Христо Смирненски? После задекламирал:

Над сънния Люлин, прибулен

с воала на здрач тъмносин

безоблачен залез запали

сред своите тайнствени зали

пожар от злато и рубин

Да - гласът на Вратко също затреперал - нашата църква Св. Николай Софийски и лобното място на светеца изгорен пт османското присъствие за вяра и народ. После веждите на г-н Мутров се събрали в доверително шепнене. Той казал на своя ючбунарски побратим, че най-напред бил солдато. Събирал рекет по хотели, ресторанти и магазини. После станал легато - легализирал си парите и го направили директор на Националния финансов институт. Сменявали се правителства и парламенти, но това не повлияло на парите. Особено когато ги имаш. Г-н Мутров станал капо. Влязъл нарочно в затвора, за да изглежда, като репресиран десидент. Можел и книга да напише, да диктува на Сиромахът. С работно заглавие: "Фаникизмът - парични знаци и употреба". Сегашната опозиция, като дойдела на власт щяла да изпрати Кръговрат в Канибалистан. Щял да седи там 2 години, след което били сигурно възпроизвежаднето му в капо ди тутти капи. А не е ли опсно в Канибалистан - има ли там вегетарианци - се почесвал по слабините Сиромахът. И затова бил помислил г-н Мутров. Щял да вземе със себе си 24 служителя. Всеки месец изпраща на коктейл по един служител. Естествено, той не се връща. Един по един до края на втората година. Дойде ли ред на самия Кръговрат - ще го върже. Г-н Мутров обещал на западно-източния рицар, че щом замине за Канибалистан, веднага ще го вземе за културно аташе. Сиромахът много се зарадвал на поканата и казал, че има вече седем самоличности. И да ядат и да ядат канибалистанците все ще останат една, две. А, Кичка - полюбопитствал рицарят тамплиер - нея ще я вземеш ли... ами, намръщил се бъдещия капо ди тутти капи. Покрай мене тя стана баснословно богата - къщи, вили, коли, сухо в швейцарски банки, имоти в Бахамите и Сандвичевите острови на Шпековия архипелаг. Кичка е сега - дукеса дьо Бедро. Ръководи Източния филиал на организацията. Да - въздъхвал Сиромахът - моята Смугла дама, моето Ухание в мрака... А може би канибалите не ядат десерт - махнал с ръка да Симсак. Какъв десрт - се очудил Кръговрат. Компот от сливи се досетил Сиромахът. Да, бе, без костилки се опитал да се пошегува г-н Мутров. Като си намествал бандажа с памука Сиромахът изразил възхищението си от г-н Мутров. Кръговрат се ухилилил споделил издайнически че всичко бил постигнал със самооценка, самоконтрол, целепоставяне, целепостигане, без да жали средствата и най-вече притежателите на средства. Но Кичка, го безпокоела - имала всичко, а нещо странела от него. Може би трябват сонети - посетил приятеля си Сиромахът. Какви сонети, те ще почнат да секат образът и на монети, а ти сонети. Друго и требва, друго на дукеса дьо Бедро. Трябва и едно яко гребло за лодка с романтичен изглед. После капо Мутров показал мащабен жест.. Сиромахът се погнусил, натъжил и не искал да вечеря. После като му минало казал, че на дамите трябва да се оказва необходимата нежност. Той напомнил, че в "Името на розата" сър Уйлям казал на ученикът, че в малки количества арсеникът засилва потенцията у мъжа. Г-н Мутров, подчертал самодоволно, че познавал този сър Уйлям Гладстон. Той започвал от бул. "Христо Ботев" минавал през "Витошка" и се спускал надолу по пл. "Славейков". Сиромахът отвърнал че това е напълно възможно, както и това, че в по-големи количества арсеникът засилва още повече потенцията у мъжа. А в най-големи - питал Кръговрат, като си представял вече дукеса дьо Бедро в обятията си. В най-големи количества арсеникът засилва най-много потенцията. С една малка подробност - мъжа вече го няма. Накрая културологът надделял и склонил Кръговрат да направят спектакъл със сонети на Шекспир. Сиромахът ще рецитира, а Кръговрат ще бъде употребен като беквокал. Да тананика: татата.... та-та-та.

Един ден Кичка дошла, като шофьорът и носел цял минимаркет с храна, бельо, пижами. Седнала да се полюбува на старите приятели. Сиромахът се изпружил напред, след него беквокалът.

"Ти смугла мъчиш ме с власт,

която на красивите отива,

понеже знаеш, че за мойта страст

си слънчев лъч и драгоценност жива,

но според други, трудно твоят тен

би някого накарал да въздиша..

......

Кръговрат тананикал татата, но по едно време вбесен изненада в спектакъла. Започнал да пее "Вий тугава ми казахьте, върь да идем пу идин лакунь, и мъ послье на... " стига, стига се смеела дукесата. После прегърнала двамата приятели, приближила им главите и всеки от тях видял по една сълза в безкрайната тъма на очите и.

След две седмици, както бил казал г-н Мутров, дошли джентълмените на успеха. Погледнал през прозореца Сиромахът и видял около петдестина луксозни автомобила. От тях излезли елегантни господа с черни костюми и черни очила. Униформени и цивилни полицаи им отдавали чест. Отдаваш част - отдават ти чест - подсмърчал Сиромахът. После се прегърнали братски с Кръговрат. Потомственият тамплиер притискал силно г-н Мутров. На кого ме оставяш, на кого ме оставяш - мълвял задавено Симсак, като не искал да пусне капо Мутров. Стига, развълнувано отговарял г-н Мутров - първата ми работа ше бъде, да те взема и теб в Канибалстан. Направил съм завещание, ще основа фондация за ючбунарските дечица. Ще те направя теб касиер-домакин. После се изгбил в чернокостюмието. Сиромахът не преставал да се възхищава. Ето я силата - въздишал той. Тя е равна на мускулите и вратовете на тези чернокостюми мъже, умножена по ускорението на техните автомобили. Е, приятелю Умберто Еко, ти от такива работи не разбираш. Кой те знае дали си бил и в Сицилия?.... В това време зад гърба му се появил Митко бомбата. Кво ги гледаш тия бе? Луд па му лесно - процедил майсторът на взривовете. Като ги палнем тия на Орловия мост, че им търсят перушината на Лъвовия мост. После, теглил една колосална попържня по адреса на султана на Бруней и изчезнал.

Сиромахът бил прекарал вече 6 месеца в следствието. Не тежал на държавния бюджет, защото му намерили работа, като общ работник. Била късна есенна привечер. Дъждът ромолял по пробитите капчуци. Дошъл дежурният полицай и казал на Сиромахът, че има свиждане. "Кой, г-н Мутров ли?" , попитал задъхано той - не бе г-жа Мутровица, се ухилил жандаринът. Появило се Уханието в мрака с цялата си ослепителна красота. Прегърнала топло тамплиерът, а той през рамо я попитал, какво става с Кръговрат. Тя му отговорила, че го изяли людоедите. Как?! се втрещил Сиромахът. Призляло му и седнал. Така - отговорила дукесата, като го плискала със студена вода. Отишъл веднъж на маскен бал, бил целият маскиран, но забравил да си покрие врата.... Кичка започнала да успокоява Сиромахът, че него го чакат велики дела. В завещанието именно рицарят да Симсак бил посочен като бъдещ притежател на цялото имущество на Кръговрат Мутров. За основаване на фондация на малките ючбунарчета. За култура и спорт. Дукесата уверила Сиромахът че още утре ще бъде освободен и че сега е богат, много богат. Докато ме убият - философствал културологът. Кичка го помолила да каже онзи стих от най-нежната лира лира на българската поезия подпоручик Димчо Дебелянов:

Дъждът все тъй неспирно щрака

по замъглените стъкла

прегърнал в грях,

без капка страх

без чувство за вина

едно ухание в мрака....

А останалото?

А останалото е мълчание.

ВаГеСто

Обратно към: [Валентин Стоянов][СЛОВОТО]

© Валентин Стоянов. Всички права запазени!