напред назад Обратно към: [Близостта играе][Корнелия Благоева][СЛОВОТО]



Улицата...


Улицата,

по която се прибирам,

влиза в зряла възраст.

Изхлузват се сандалите

на детското предчувствие

за обедния сън.

Потропват модни токчета

невинни до преди нощта.

Отекват и ботушите

на извънредни случаи.

 

Улицата, по която се прибирам

има своя глезна точка

за стъпалото ми

- към преходността.

 


напред горе назад Обратно към: [Близостта играе][Корнелия Благоева][СЛОВОТО]

© 2000 Корнелия Благоева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух