напред назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



1


Публична изповед с гарантиран труп

 

 

В памет на Георги Марков

 

 

Действащи лица:

ИНДИВИДЪТ
Една жена на втория ред

 

 

 

 

 

Индивидът, със разтворен чадър, свири на устна хармоника, пее бездарно:

"Тонито, Тонито

Кой ли открадна на малката Тони

бъбречето лево?

Бъбречето лево за шепа бонбони

Гумени пръсти

разпориха чевръсто коремчето й бело

Коремчето й бело

Рефрен

        Ох и всичко това без упойка

Ах и всичко това без упойка..."

Затваря чадъра.

 

Публична изповед с гарантиран труп

Възможно е

Защо да не е възможно

Досега нищо не беше възможно

Сега всичко е възможно

Невъзможното сега е баналното

Най-баналното сега е убийството нали...

 

Симбиоза между театър и реалната драма на живота

Сцена за публични изповеди

Изповеди с реални последствия

Тази идея се хареса на директора

Всеки е призован да участва

Да повърне публично

Директора се зарадва

Тази идея ще напълни салона

Положението на театъра е повече от драматично

 

 

Гъбата в мазето на тази глава

Тук

В мазето на мозъка

Расте на тъмно

Не

На тъмно - да

Но не расте

Нито расте

Нито вехне

Присъства

Сиво-синкава гъбка

Пет-шест сантиметра

Покрита с лигава ципа

Опиташ ли я

Само лекичко да я лизнеш и олеле майчице...

 

 

Стръмен е пътя

Кален е пътя

Трънлив

Каменист е пътя до осъществената забрава

Някои сполучват едва на края - когато паметта изтлява

При мен беше винаги обратното

Забравям Същественото буквално за секунди

Буквално за мигове

/Щастливи мигове/

Затварям с трясък желязната врата

Слагам катинара

Хвърлям ключа в клозета

Гъбата остава на тъмно

Гъбата чака

Гъбата дебне

Знае

Наближи ли края ще разбия катинара

Ще отворя желязната врата

Ще лизна гъбата

Ще я отхапя

Ще я сдъвча и преглътна

И ще повърна отровната помия

Вкус на мърша

Смърди до Бога...

 

Измъква се от обсега на прожектора, фиксира от авансцената зрителите, спира погледа си върху една едра жена на втория ред. Показва лист с диагноза.

 

Като прочетох диагнозата първата ми мисъл

Да се изпреваря

Да изпреваря финалната фраза

Финалните болки

Болничното легло

Тръбичките в носа

Клозета под одеялото

Погледа прикован в амплитудите на осцилографа

Да изпреваря агонията беше първата ми мисъл

Доктора каза - въпрос на седмици

Въпрос на месеци в най-добрия случай

И тайната вече е освободена от контрола на страха

Изведнъж страха е грохнал старец

Изведнъж има брада

Изведнъж няма зъби

Изведнъж получи инсулт

Смесва бялото с черното

Иска да каже "утре" а казва "вчера"

Полужив е

Но не хвърля топа

Знае - малките истини се изповядват лесно

Но има истини

Задръстват ти гръкляна

Ама до пълно задръстване

Ама до пълно

За

Ду

Ша

Ва

Не...

 

 

 

Тайната съхранява страха

Или по-точно обратното

Обратното пак е по-точно

По-естествено

Обратното е винаги по-естествено

Винаги е по-точно

По-вярно

По-мъдро

Страх съхранява тайната

Страх варди тайната

Страх внимава тайната да не отвори уста

Да не се разприказва

Да не загуби самообладание

Да не се напие

Да не легне с бъбрива жена

Казвам жена защото моята тайна е от мъжки род

 

Жената от втория ред се провира покрай коленете на седящите, напуска, накуцвайки залата.

 


напред горе назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух