напред назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



4


Постепенно ми става ясно

Не

Постепенно не

Внезапно

Кристалното съзнание че

Не

Не съзнание

По-скоро увереност

Внезапна увереност

Не

Преценка

Не не

Заключение

Фацит

И фацит не е точно

Прозрение

Да

Това е думата

Прозрение

Прозрението - лош човек

Изпортен млад човек

Негативен елемент

Лош човешки материал...

 

 

Бях на дванайсет

Още нямах мъх под носа

Глас на момченце

Гледах любимия си филм "Призрак Горила"

Прибирам се с последния трамвай

На платформата сме само двама

Един пиян човечец се държи здраво за вратата

Клатушка се

Гледа ме остро в очите

Не отбягвам погледа му

Той ме гледа и не мига

Аз го гледам и не мигам

Така една спирка

Две спирки

Три спирки

Очите ми започват да сълзят но не отстъпвам

Издържам на чуждия поглед

На четвъртата спирка пияния слиза

Плюе отвратено върху обувките ми

Вика лош човек

И слиза

Трамвая продължава...

 

 

Лош човек

Аз съм лош човек

А още не съм човек

Още съм невръстно момче и вече лош

Лош човек значи зрял човек

Възрастен човек

Поласкан съм от думите на пияния

Очарован съм

Горд съм

Гордея се с лошотията си

Възхитен съм от себе си

Изведнъж се чувствам по-защитени

По-сигурен

По-жив

Пълен с радостно очакване за бъдещите ми зли дела

Занапред ще бъда колкото се може по-лош

Падна ми се да играе тази роля

                   - нека тогава да бъда истински лош

Лош характер

Завършен злодей

Пръв между лошите

Не може без лошия

Без лошия няма нито един добър човек

Не мога да заспя от възбуда

Представям си как в училище всички се пазят от мен

Как всички знаят колко съм лош

Колко съм подъл

Колко съм опасен

Каква опасна гадина съм

Учителите ми пишат шестици със затворени очи

Директора си мери думите пред мен

Повече никой не ме закача

Лошият човек се избягва

Но не може да се пренебрегне

Невъзможно е да не забележиш

                         присъствието на лош човек

Влезе ли лош човек в стая разговорите прекъсват

Негативната му аура надделява

Унищожава всяко чуждо излъчване

Негативната му аура събужда неприязън

Събужда ненавист

Омраза

Но нали омразата е другото лице на съпричастието

Нали нали

Мразения може да бъде изолиран

                       но мразения никога не е самотен

Никога

Дори съвсем сам мразения продължава да присъства

                                  в омразата на другите

Омразата на другите участва в съдбата му

Значи ли това че в обстановка на абсурд

       лошия характер на практика е по-доброто качество

                                от добрия характер

Значи

Това значи

Е по-полезното качество

Е предимство

Още не знаехме че лошият започва като много добър

Като Доброжелател

Като труженик на най-доброто намерение

А колкото по-добро е намерението

                        толкова по-лошо за доброто

Това е жизнен опит на милиони

Късно

Научаваме го късно

Научаваме го късно защото не можем да повярваме

                               че това наистина е така

Така е...

 

Превива се от смях, кашля. Изведнъж отчаяно:

 

Ах

Лъжеш

Лъжец си

Пак увърташ

Нямаш своя истина

Безчестен лъжец си

Всяка дума е една подла лъжа

Нищо не е вярно

Не е вярно че по начало ти беше всичко все едно

Казваш го

Твърдиш го

Но не е вярно

Лъжа е

Истината е че винаги тайно

Скришом от себе усещаше срам

Парещ срам

И сега го усещаш

Срам за това че си такъв

Че има такъв

Както каза пияния в трамвая лош човек

 

Лош но и той човек казвам

Човек е много но не и повече

Човек е по-малко от повече

В нормални времена нормално страхлив

В ненормални времена ненормално страхлив

Ден и нощ в паника

Сиърджия на собствените си провали

На предизвиканите изненади

На планираните катастрофи

Гащите му са пълни с респект пред Желателното

Не иска съвсем да липсва

Да отсъства

Иска да присъства

Иска да отсъства само когато трябва да присъства

Когато трябва да помогне

Лошият усеща неповторимостта си

Ор

Га

Нич

Но

Хладната пот на челото

                 му подсказва че съществува веднъж

Само веднъж

Един път

А ако е само един път тогава

       окончателния край е следствие на всяко поведение

Тогава е все едно как изтърпяваш отсрочката си

Дали си добър

Дали си лош

Тогава и светецът съществува само веднъж

Значи съзнанието за Неповторимост разваля човека

Значи прави го лош

Прави го слаб

Прави го грозен

Безпомощен

Циник

Животно...

 

Показва папка с едно досие.

 

Дават ми да прочета досието му

Доносите срещу него

Чета книгите му

Смел писател

Талантлив писател

Голям писател

Отваря ми очите

Споделям критиката му

Съгласявам се с всяка негова мисъл

С всяка дума

Слушам репортажите му

Уж закъснели а съвсем на време

Приятен глас

Топъл баритон

Сърдечна интонация

Шегува се

Говори без патос

Без неприязън

Без злоба

Говори за щастливото ни нещастие

За възторжената омраза

За непринудената принуда

За нерадостната радост

За неблагонадеждната надежда

За колективната самота

За неприятелството на приятелството

На снимките ми се усмихва

Открита усмивка

Младежка усмивка

Не

Това не е усмивка на зложелателен писател-предател

Няма да изпълня историческата задача

При първа възможност изчезвам

Потъвам във Великия океан и плувам под вода

                                 до отсрещния бряг

Далеч от историческата необходимост...

 

 

Комплиментите на българина са злопаметни

Защо казвам това

Не това исках да кажа

Загубих мисълта си

Напоследък все си губя мисълта

Защото напоследък мисля едновременно за Цялото

За всичко

За всички

Мъча се да събера мислите си

                             но мислите ми се разпиляват

Плашат се като пощурели пилци от падащите зърна

Концентрацията ни разсейва

Деконцентрирани се взираме в единствената точка

 

Змия или оса

Защо тъкмо за това се сещаш сега

Защо не се сетиш за нещо друго

За другото

Другото за което не искаш да се сетиш

За по-вярното Обратно

 

Коленичи, удря главата си в пода.

 

Че не беше змия

Че беше оса

Осаааааааааааа бешеее

Не бива

Окончателния край не бива да е следствие

                                от всяко поведение

Не бива

Не е честно

Нали майко

Не може

Змията съм аз

Змията си ти майко

Ружето стиска между бедърцата ален мак

Искаше да захапя цветето

Искаше да ми покаже разликата между нас

Но ти ми изпрати тази оса

Тази проклета оса

Защото съм лъжец ли

Защото ще стана предател ли

Защото ще завърша като неразкаян убиец

За това ли я изпрати

Кажи да

Да

Не

Майчице мила-немила

Необичана

Мразена-недомразена

До последно

До дупка

От самото начало до последния й миг

До днес

До тук

 

 

Но тук и сега

Но тук и там

А тук и оттатък

А тук и отвъд

А тук и навсякъде

И никъде

И нийде

И никога...

 

Припада, сънува, че влак се приближава. Скача, ръкомаха, надвиква грохота.

 

Стооооооп

Спрете спрете

 

Влакът спира наблизо. Индивидът в паника, оправдава се:

 

Не съм аз

Не бях аз

Уверявам ви

Повярвайте ми

Давам честната си дума

Кълна се във всичко най-свято

               (ако ми кажете кое е за човека още свято)

Аз не дръпнах внезапната спирачка

Аз съм извън влака

Не седя във влака

Как да дръпна спирачката

Не мога

А и нямам причина

Напротив

На път съм

Бързам

Очакват ме

Дончето ме очаква

Донче

/свири сигнал/

Покажи се де

Ако се покажеш ще ти призная истината

Ще ти призная

          че аз бях този който дръпна внезапната спирачка

Видях те от прозореца на купето

В една градина

Цялата в бяло

Стоиш между цъфналите вишни

Усмихваш се лъчисто...

 

 

Тролея е претъпкан

Стоим притиснати един до друг

Неудобно ми е

Усещам топлината на тялото й

Извинявам й се за ненарочната близост

Дончето се усмихва

Не й било неприятно

По ръцете и шията петна от маслени бои

В косите дъх на терпентин

Слизаме на една и съща спирка

Дали имам нещо против да ми направи портрет

Дончето е студентка в Художествената академия

Иска да открие под маската истинското ми лице

Води ме в малкото си ателие

В асансьора ме целува

Смутената ми сдържаност я забавлява

По целувката се познавал човека

И се съблича

Рисува винаги гола

Активирало модела

След първата скица Дончето иска

                            да ме опознае още по-отблизо

Но Краси Кръстев влиза

                 с една голяма папка под мишницата

Краси Кръстев колега от академията

Обитава съседното таванче

Показва репродукции на Салвадор Дали

"Жирафа в пламъци"

Показва и свои рисунки

Нашенски вариант на сюрреализма

Тематизира закученото балканско подсъзнание

Пушим

Пием бяло вино

Слушаме романсите на Вертински

Дончето е за свободната любов

Застъпва тезите на Колонтай

Не иска някого да притежава

Не иска някой да я притежава

Прегръща ту мен ту Краси

А Краси Кръстев

Мръсника

Не познава граници

Няма срам

Съблича се

Сваля Дончето на кушетката

Пред мен

Пред моите очи

Дончето крещи

Пищи

Прозорците треперят

Тръгвам си

В стълбището решавам да унищожа Краси Кръстев

Двамата на кушетката

Тази картина ми тежи като гюле в черепа

Но на долния етаж ме спира Обратното

Гледа ме алчно

Пъшка възбудено

А защо не

А защо не да

А защо не да и не

Връщам се

Звъня

Още на вратата събарям Дончето

Разделяме с Краси Кръстев страстите на Дончето

По-точно Дончето поема разпределението

Раздвоява се щедро

Преливаща й жизненост поглъща

                              едновременно и двамата

Ревност превръща болката си в наслада...

 

 

Не

Тук не става дума за оргия

За просташки разврат

За морално разложение

Тук става дума за форми на

Съ

Про

Ти

Ва

Морална е развратната нощ

Подрива узаконените комплекси

                           на нашите Доброжелатели

Подрива вкаменената им пуританщина

Обратното е по-морално

По-жизнеутвърждаващо

По-интензивното светоусещане

 


напред горе назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух