напред назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]



5


Един доброжелател-писател се похвали публично

                 че през целия си живот бил верен съпруг

                       на доброжелателната си съпруга

Отношенията на съпрузи-доброжелатели

                             бяха осъдени на примерност

По-късно се разчу:

В деня на това публично признание            

              доброжелателната съпруга му изневерила

              още същата нощ с Най-доброжелателния

 

Верния съпруг наградили

                       с ордена за талантлива вярност

Вяра

Вярност

И доверие

Три крилати повели вдъхновяват поетите

Вяра в Невъзможното

Вярност в Единствената възможност

Доверие във Всевъзможното

Доброжелателя по културните въпроси

                откри тухларница за железни романи

Шлагери възпяват ръчния труд

Конспиративната целувка в Парка на свободата губи

         членство в съюза на Младите Доброжелатели

Червилото е угроза за посивелия хоризонт

Найлоновите чорапи намекват за продажност

Четвъртитата доброжелателка е идеал

                        за посърналата женственост

Сега е хубав кока от дебели плитки

Сега е красиво ниското чело

Сега тежи погледа на бездарната мъдрост

Новата жена Доброжелателка е от мъжки пол

Мъжкарана

А Дончето е точно обратното

Това чува и слепия по тракането на токчетата й

Дончето е не само от женски пол

Дончето даже не е жена и половина

Дончето е сума от една дузина различни Дончета

Надминава по женственост

          всички четвъртити Доброжелателки взети заедно

 

 

Ах мисълта

Мисълта че през моето отсъствие

            Дончето ще принадлежи само на Краси Кръстев

Подлудяваща мисъл

Донасям от ревност

Ревностно донасям

Краси Кръстев развращава нашите млади таланти

Краси Кръстев проповядва чуждото изкуство

Грозната естетика на злото желание го възхищава

Донасям с пълни шепи

Краси Кръстев отрича значението и красотата

                    на нашето национално наследство

Ужасите на сюрреализма го вдъхновяват

Два дни по-късно Краси Кръстев пристига

                         на сюрреалистичния Бел остров

И Дончето е само твоя

Моя

Моя моя моя само моя

Макар и за една последна нощ

                 - (на другия ден отлитам за Лондон)

 

 

Пушим

Почиваме

Пием бяло вино

Слушаме романсите на Вертински

Дончето не може до си обясни изчезването на Краси

И на мен ми липсва Краси казвам

Предполагам че е на село при своите

Считам Краси Кръстев за голям талант

Ценя изкуството на Краси

Предвещавам му блестящо бъдеще

И същевременно си представям:

Краси Кръстев мръзне в някоя землянка

                                    на Белия остров

Пръстите му се вдървяват

Сюрреалистичните картини в главата му

                       бледнеят пред действителността

От изгрев до залез чисти свинарника на лагера

Свинското е за износ

За нашите зложелателни Зложелатели

По-късно научихме:

Човешкото месо е деликатес за лакомите прасета

Тлее жаравата на спомена

                     за радикалните прегръдки на Дончето

А Дончето лежи по същото време до мен

Прощална нежност до пълно сливане

До пълно протриване

Ах болезнено нежен е лошия характер

Лошия характер еакулира адреналин

Подлостта на ситуацията замайва

Опиянява

Сладострастна влюбеност в негативното изживяване

Оргазъм на злия триумф

Грях в буквалния смисъл на думата

Реален грях...

 

 

Шарения скреж на рекламите

Натруфените витрини

Лакираните стада на автомобилите

Електрическите люспи на Темза

Big Ben

Piccadillycircus

British Museum

Жадно възприятие без една мисъл

Всеки миг едно тихо възклицание

В един пап се напивам с British Ale

Чувам любимия английски език

Общувам на този wonderful language с Дженифър

Ааах Дженифър ирландката

Жълто-руса

Слънце и слънчоглед в едно

Всевишния поръсил нослето й с червен пипер

Зелени зеници в клетки от ръждиви клепки

Извивките на тялото напират под коприната

Пита ме за професията

Шегувам се с истината

I am a killer madame

Дженифър се смее

Убийците били страстни любовници

Устни като чифт топли кремвирши

 

Кожения Каскет седи наблизо

Наблюдава

Кимва незабелязано

Няма нищо против запознанството ми с Дженифър

Още в самолета Кожения Каскет седи зад мен

На летището в Лондон върви подире ми

Взимам такси - Кожения каскет следва с кола

Отсядам в уговореното хотелче

                    - Каскета се настанява в съседната стая

Начертал ми е в плана на Лондон ежедневния път

                 на зложелателния писател-предател

 

Лъскавите гъби на чадърите

Черните гъбички на бомбетата

Писателя крачи енергично

Бърза да каже пред микрофона Истината

Чака на Waterloo-Bridge за автобуса

Чете една книга

Одухотворено лице

Тънката кожа отразява чувствата

Книгата го забавлява

Качва се на автобуса

Пише по пътя нещо в тефтерче

Една мисъл го разсмива

Кожения каскет е неотлъчно след нас

Не ни изспуска от очи

Вечерта в хотела седи в стаята ми

Наставлява ме

Подозира ме

Протакам

Не действам решително

Намеква за последствията

Не съм бил достатъчно мотивиран

Интересувал съм се повече за Дженифър

Вярно е

С Дженифър се виждаме ежедневно

Минава седмица

Кожения Каскет започва да нервничи

Утре е рождения ден на Най-доброжелателния

Очаква действие

Активност

Концентрация

Концепция очаква

Устата ми е от хартия

Предлагам спирката на моста

В навалицата е подходящ момент

Лондонския климат съучаства

Гъста мъгла е покрила града

От дни вали дъжд

Но още същата нощ изчезвам незабелязано

Измъквам се от хотела

Взимам метрото

Сядам в Soho в едно денонощно кино

На сутринта стоя пред вратата на Дженифър

Признавам й цялата истина

Не мога да убия този човек

Не този човек

Не такъв човек

Моля Дженифър да ме скрие при себе

                  докато събера сили да преплувам океана

И тъкмо закусваме - вратата се отваря

Влизат Кожения каскет и една едра Доброжелателка

Жената се предствавя със служебен тон

Олга

Веднага ми направи впчатление

                             че накуцва леко с левия крак

Hello Олга

Hello Дженифър

Двете жени се познават

Дженифър се усмихва гузно

Съветва ме приятелски

         да изпълня задачата за която съм дошъл в Лондон

Олга ми дава честната си доброжелателска дума:

При успех мога да остана в Лондон

При Дженифър

Завинаги

Побеснявам

Не очаквах че и Дженифър е фигура в играта

Поглеждам часовника

Разполагам до Waterloo Bridge с половин час

Взимам такси

Пристигам на моста

Бързам към спирката

Виждам Зложелатля-писател-предател

Пресича тъкмо улицата

Тича спортно към автобуса

Зареждам механизма в дръжката

Прближавам се

Автобуса е препълнен

Навалица

Блъскане

Всеки гледа да се качи

Предателя-писател е между последните

Преди да се качи заставам зад него

Насочвам чадъра в краката му

Натискам спусъка

Отдалечавам се

Гъстата лондонска мъгла ме поглъща

Взимам първото такси

Бързам да стигна до летището Heathrow

По пътя не мисля за случилото се

Не мисля за последствията

За мъките които очакват големия писател

Мисля за Дженифър

Питам се какво ли са й платили за участието

(Нищо не възмущава предателя повече от      

                      предателството на друг предател)

 

 

Искам да взема следващия самолет за Щатите

                 но пред гишето ми липсва паспорта

Оглеждам се

Каскета и Олга се приближават

Каскета държи в ръце британския ми паспорт

                                    и се хили намръщено

Край на конеца

Водят ме направо в самолета

                  на родната въздухоплавателна компания

Вечерта стъпвам на родна почва

Родината

Мястото където си роден непопитан

Отечеството без отче наш

География на страха...

 

 

 

 

 

Ах гъбата

Гъбката

Поради липса на висша сила сега се моля на гъбката

Моля се и гъбката започва да расте

Започва да набъбва

Надува се

Издува се

Става гъба

Става гъбище

Започва все повече да прилича на отворен чадър

 

Жената от втория ред се надига, провира се отново покрай седящите, изчезва в страничния вход до сцената.

 

Олга

Това е Олга

А може би не е Олга

Но и Олга накуцваше с левия крак

Мазолче

Жената я стиска нова обувка

Сега когато съм пристигнал в тук и сега съм

                                     болезнено мнителен

Все още жив и здрав

Здрав не

Обратното

До смърт болен

Както каза доктора:

В най-добрия случай въпрос на месеци

Нормално въпрос на седмици

Ненормално въпрос на дни

Анормално въпрос на ден

На часове

На час

На минути може би

Възможно е

Защо да не е възможно

Досега нищо не беше възможно

Сега всичко е възможно

Невъзможното сега е баналното

Най-баналното сега е убийството нали...

 

"Тонито, Тонито...

Кой ли източи на малката Тони

Кръвта топла?

Кръвта топла за шепа бонбони.

Гумени пръсти

я хвърлиха чевръсто - хопала

пред прага на майка й

Рефрен

Ох и всичко това без упойка

Ах и всичко това без упойка"

 

 

Усещам физически очакването Ви да лизна гъбата

Да я отхапя

Да я сдъвча

Да я преглътна

Да назова чин

Име

Звание

Длъжност

Ухото на главния прокурор е в салона

Хващам се на бас...

 

Вади от джоба си листче.

 

...Тук съм си записал имената

За всеки случай

В случай че ги забравя

Макар да ги знам отдавна наизуст

 

Веднъж на един пропуск

Питат ме с команден тон

Името

Така се стреснах

Няколко секунди изминават

                         а не мога да се сетя за името си

Пълна амнезия...

 

 

Ах пак

Пак усуквам

Пак се опитвам да печеля време

А Истината може да се каже с две-три думи

За две-три секунди

Истината е

Че геннннннннн....нннннннн.....ннннннн

Че геееееннннннеееееррррр

Гънъ мрррррррд

Генннрррррллл...

 

Жената от втория ред се появява в дъното на сцената, стреля - Индивидът пада смъртоносно ранен. Последни думи:

 

Оса бе... бе... беееееешшшше...

 

Жената грабва листчето с имената, пъхва го в устата си, дъвче, преглъща трудно, покланя се пред публиката. Край на публичната изповед с гарантиран труп

 

 

Мюнхен, 1995 г..

 


напред горе назад Обратно към: [Гъбата или обратното на обратното][Цветан Марангозов][СЛОВОТО]

 

© Цветан Марангозов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух