напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Лястовица


От изписания лист

сгъваш лястовица.

После се прицелваш срещу вятъра:

долу сме, но не сме стъписани.

 

Колкото по-дълбока е въздишката

на дървото отсреща,

         на прозореца зад дървото,

на твоята измъчена надежда,

толкова по-високо ще литне лястовицата.

 

Тя не знае, че е вещица.

Аз също не съм много сигурна за себе си,

кой днес да ти каже.

Упражнявам се да пускам лястовици.

 

Знам какво не съм: не съм поучител,

не съм прорицател. Не съм стъписана.

Нещата стават по-лесно,

          но вече не са победи.

Лястовиците също.

 

Лястовиците вещици са само помощници

на онова, което ни се усмихва още:

усмивка на стар юноша,

по-неуверен от някога.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух