напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Играта


Мярна се

     изящна остроноса

       с огнено размятана опашка

 

Човек почти узрял седи,

         почти докрай спокоен.

Не може вече да забрави

        празния небесен поглед.

Не може вече мигаща следа да го повика.

 

Жалка остроноса

       с размятана

           опашка

 

Дори не на шега,

дори не е от скука,

защо тогава се надигаш?

 

... рехава ръждива

жалка жива.

Отново кътчета за криене

храсти и ливади некосени

стаи пълни с хора

или пълни с по един човек

пътеки

неписани, край тях татул едрее,

прекрасните цветя на леността живеят своя

невинен и чудовищен живот.

И стиховете са сред тях.

И никой не е сам на никоя пътека.

 

Играта си отиде, аз съм се

и тоя път загубила. Сбогом,

сбогом с обич на заблудата, която

не ни принадлежи.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух