напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Песничка за изгубеното цвете


Цвете мило, цвете красно,

в дворче като скут

ти цъфтеше, аз си раснех.

После вятър лют

и попари, и замете

детския ни свят

и забравих, мило цвете,

твоя аромат.

Под земята ли си светиш?

Топло ли е там?

Боже, аз на мойто цвете

името не знам!

Цвете мило, дай ми сила

да вървя пеша,

да те видя,

да си ида,

да се утеша.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух