напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Като за песен


На чувствата в отчаяния лов...
  Калин Донков

 

Като за песен подреди поета

думи за любов и лесни рими.

С фенер измамен славата все отдалече свети,

а детската душа човешка прости жалби има.

 

    По майка и по вярна обич жалба,

    и че живота си е май за хляба,

    и че единственото огледало

    на спомена е вече помътняло,

    и тиха скръб по разпиляна младост,

    и Никога с отровната й сладост.

 

Поезията? - Принцеса-просякиня

с измахнато в прозрения лице.

За сития е изветряло вино.

За гладния - е дървено яйце.

 

    Той пролетна луна развя и кърпа бяла,

    изгладена за нечия раздяла,

    и топли устни и преплетени ръце,

    еднаква жажда в другото сърце -

    едничкото убежище на тези,

    които са дошли и ще изчезнат.

 

Поезията? Човешките души

в леса на чувствата са боси и невинни,

да ги пожали, да ги утеши

той я повика с детското й име.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух