напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Лунна песничка


В тая нощ за любов наречена

като смях като вик отсечено

някой пакостен прозвъня

със зелена луна.

 

В тая нощ за любов наречена

под прозореца ми повика

пролет нечия

лунолика.

 

Аз не чувам, нали са при тебе,

мойта нощница, моят гребен,

мойта кожа, разсипани лунички

по възглавница псевдолунна.

 

Не видях как се лючват пожари

кукурякови минзухарени

не видях как над преспи прозрачни

размразени кози се прескачат

как в открехнати сенки сияят

невестулки и зайци замаяни

красотата струи тревожно

по прохладните живи кожи

как в беззвездните си зеници

я отнасят невиждащи птици

как пияни пъстърви падат

все нагоре по водопада

към зелена луна.

 

Ти не вярвай, нали са при тебе

мойта нощница, моят гребен,

мойта кожа, разсипани лунички,

и прегръдките гладки, и думите.

 

В тая нощ за любов наречена

със зелена луна.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух