|
Песничка за голямата любовЛицето й е детско и ръчицата расте до моята ръка.
В картофената нива пирей лази, и с думата любов несигурност покълва и омраза. Вехтее думата любов, лицето й от болни сенки е белязано.
А твоето лице е детско и ръчицата ти докосва моята ръка.
В картофената нива се извива яко на двешната ни работа гръбнакът, вечеря сладка и легло за галене открая чакат.
А твоето лице е детско и си свети самичко в мрака.
|