|
НещоНещо такова: тихо и звънко, топло отвътре, светло отвънка. Сняг и сред него борово клонче. Нива и в нея тъничко конче. Нещо за нищо: може за здраве, може за болест, колко й трябва. Само се зърва - пътьом и мигом, само се вдъхва - а то е стигало, та сега - някога - да ми се плаче като на старо добро сираче. Нещо без мене, нещо без тебе, нещо без тоя стих непотребен.
|