напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Песничка за къщата


Наистина ли мислиш, че това е най-безопасният въпрос?
  Любен Дилов, "Тежестта на скафандъра"

 

Може би сме оттука,

    горе-долу по мярка е къщата,

заградена отвсякъде от небе и от време,

тук-там духа, тече, зиме в стаята,

            лете в къшлата,

сладката смрад замайва,

        духът благодарно дреме.

    Вечно преправяш къщата

    пак си я искаш същата

    какво по покрива чука

    но може би си оттука.

Над къщата обла грее слънце и грее луна,

свири вятър, водата се плиска

            в огромното блюдо,

всяко нещо ту спи, ту си търси храна,

а човекът е нервен,

        постигнал поредното чудо.

    Стари са колкото къщата

    другите те са същите

    пръстта кристалът същите

    мухата паякът същите

    тревата змия в пролуката

    ти кой си те са оттука.

Над къщата обла дъжд вали,

        сняг вали, падат сажди,

неспокойни ята падат есенно в здрача,

пада семе и никне или погива от жажда,

а човекът е нервен

        с поредната своя играчка.

    Градиш ли палиш ли къщата

    няма да бъде същата

    къде е къде пролуката

    но може би си оттука.

Обла къща сияе всяка бръчка закръглена

зряла ябълка крива нарочно

а разнежен и нервен с любов остроъгълна

човека ножа си точи.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух