напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Есенна песничка


Есен като есен, и мъгла, и кал.

Тука съм, добре съм и не ми е жал.

Сиво е небето, а брезите - руси,

и пътечка пъстра стелят помежду си

сливка резедава и червена круша.

После ще обуя гумени ботуши:

стъпки по сланата - дълги и зелени:

жива е тревата, диша притаено,

някой си заспива, някой си умира,

падналата шума топлина събира,

още нямам име за това, което

вече е поникнало в края на сърцето.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух