напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Спомен за стая


Покривът от книги.

Разбутах се, избеляваха,

между тях започна да тече.

Стени с тапети на цветя,

вместо пердета - парата от пелените.

Алчните цветя изгълтаха сладката пара.

 

Младостта успокоява като котка:

ти я галиш,

тя пуска искри.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух