напред назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Външната врата се отвори


Външната врата се отвори и...

Нищо не се появи, никой не се появи,

не се появява, не ми обещава,

какво ми има,

сякаш съм дете, с което никой не ще да си играе.

Казват, че се искала твърда вяра,

искали се твърди убеждения

(тука е мястото на костенурката,

върху чиято коруба се возех едно лято:

носеше се напред, сякаш не ме усещаше,

неотклонно,

с костенурчата си скорост).

А може би е трябвало да похваля някого

и има за какво,

толкова народ и всеки си

има име и още какво ли не

и душа за тука и друга за после.

И всеки бил поканен отделно.

Това се отнасяло и за мене.

А сега трябва да стана, да затворя тая врата

с развалена брава.

 


напред горе назад Обратно към: [Ненужно поведение][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух