напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



На завоя


Вървят си без мене световните работи.

Вървя си и аз, този свят е и мой,

малко пот, малко прах, малко студ, малко зной,

малко смях, малко грях за разтуха на гаргите.

 

    Преди завоя - чешма, блага глътка за душата на майстора.

    До чешмата - трева, в следа от копито прорастнала.

    Дебне някой, по крайчеца на окото ми шава

    с бърза опашчица, и той с око резедаво.

 

Как да кажа къде съм, щом оттатък завоя не зная

какъв път е пред мене и къде му е края.

И кой помаха оттам - ръка на старица

или крило на птица.

 

Зная само - сърцето (помъдрява отвън, ала още е мъдро отвътре)

какво пренесе дотук, какво заряза по пътя.

 

    На завоя - дърво с гнездо по средата пробито.

    И заешка мъка в ушите, в петите.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух