напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Пеша


Цвете в мойте очи наднича.
            Петър Анастасов

 

Оттука съм. От земята, с кал и камъни пълна.

От жегата. От реката. От студа на разсъмване.

От улицата с черниците, които валяха по пладне

над малките къщи с големи огради.

От кафявата порта. От двора.

От къщата, която събориха.

 

Оттука съм. От лятото, на бензинова радост вмирисано.

От есента, с която съм зачената или орисана.

От зимата, с празника, който все по дотежава.

От пролетта с вятъра, който обнадеждава.

 

После е пътят с трънки-глогинки изпъчен.

От него съм. От нискораслите дъбчета.

От боровете (при залез) топли и червеникави.

От това цветче случайно, безименно, никакво.

            (Цвете мило,

            имам сила

            да вървя пеша,

            да те видя,

            да си ида,

            да се утеша.)

 

Оттука съм, полюляват ме

тия бездънни ухания, тая несънна мъгла,

спомен или забрава

и за какво съм дошла?

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух