напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Март


    I

 

От времето е: като влажна рана.

Такава пролет, тъмна и развяна -

до сън ли е, когато вън стъпват спотаено

и някой се прощава несмирено,

и цяла нощ сме слушали с нощта

как си растат растящите неща.

 

От времето е: тоя ден, осъден

на мокър студ и няма да го бъде.

И тия ситни насмешливи птички,

които с човчиците гъделичкат

по пръстите - не идват. Ден оскъден

над стих, когото няма да го бъде.

 

И нито сняг, и нито прах - да скрият

на раждането бедната стихия

(в кафява тишина - гласец зелен

и връхчето му пак пронизва мен),

възбудения мирис на пръстта

и шепота на гнилите листа.

 

От времето е: тридесет и шест

години, а не идва вест до днес.

Щом своя бог не знам, и той не ще да знае,

така е и така ще е до края,

и всяка пролет са по-близо от преди

остриетата на студените звезди.

 

    II

 

На твоя панаир отивам.

 

Отивам с вехтата си кожа, с шлифера от пет години

и ще е мургаво полето и небето яркосиньо.

По пътя, извървяван толкова, са весели нозете

и тръгна ли навреме, розово мъглица ще посветне.

    Ще стъпя на пътеката, която

    не струва грош, не я купува злато.

    Ще срещна корена на вечността

    и цветето на небъбривите уста.

Аз мойте сто езика ще скрия, ше затрия

и само ще подслушвам: от славеева шийка,

от тия кални хълмове, като кореми на родилки грозни,

където се полюшва бъдещото грозде.

 

Безкрайна е ръката ти,

пак имаш дни за мене.

 

Безкрайна е ръката ти за мене и за други

ухаят равнодушно теменуги

подскача леко мъничка мълва

по островчета презимувала трева

и тих дъждец за който мине и не мине

утеха и сълзица без причина.

 

Безкрайна е ръката ти и може да успея

в последния си миг да спра под нея.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух