напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Пътьом


НАЧАЛО

 

Към ябълката като в рая

ръка протяга детето:

пак е узряла най-рано тая

с червейчето в сърцето.

 

ЮНОШЕСТВО

 

В ушите свиреше, в душите:

наобеща живот безбрежно,

звезди и вятър в шеметен път,

наобеща любов докрая,

а после се изгуби.

 

ИГРА

 

Почти бих могла да бъда

това, което си ти,

това, което е тя,

това, което е той;

не иска ли някой за малко да бъде

това, което съм аз?

 

БЯГ

 

Конят ти - безумен и свиреп,

щастието - винаги пред теб:

звънка ненаситният му бяг

винаги от следващия бряг.

 

ПЪТЬОМ

 

Тъй кратко блесна, че до днес не знам

парче стъкло или елмаз лежеше там.

 

СЯНКА

 

Пак твоето лице прозрачно -

            неотстъпно сянка

нас всичко, при което не останах.

 

ПТИЦА

 

Над нас кръжи ли още

невидимо сребристо

прекрасна и безплодна като ангел?

 

НЕУСЕТНО

 

Как все по-тъмна и по-твърда става

кората на живота ми. И на забравата

бръшляновите пипалца поемат неусетно.

 

РАВНОВЕСИЕ

 

Снежен ден от север. Топъл вятър от юг.

Вода от планината.

Сън от умора.

Светлина от стаята, където

мама, старичка, седи и се усмихва.

 

ЗЕЛЕНО

 

През юни, на ливадата, когато

коситбата пилее полите си зелени:

полегнеш възнак и край тебе падат

разбъркани пчели и мигове, подобно златни капки.

 

ДЪЖД. СЛЪНЦЕ

 

Дъжд за земята,

слънце за земята,

дъга за очите,

дъга за душата.

 

СИНЬО

 

Водата, дъното, морето

отломките да погребете.

През дупчиците на небето

се вижда другото небе.

 

ЗАЩО

 

За да оставиш с милост, гняв и глад

следата на душата си по тоя грапав свят?

 

МЪЛЧАЛИВО

 

Останалото винаги е по-голямо.

Пътуват две душици, с тях кръвта ми скита

мълчаливо.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух