напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



В дома на хората


В дома на хората достатъчно живях.

От пръст е той и от вода и въздухът над тях.

Там има всичко: плач и смях, страдание и страх,

и планини от суета, съкровища от прах.

Между пръстта и времето играта не разбрах.

 

    Играят я децата на глада с очи огромни

    в градини приказни, с цветя и плодове най-ярки и уханни.

    В играта на звезди отронени

    юноши усмихнати притискат смъртните си рани.

    В пустини скитащи видях невести лунни

    и яростни мъже в игри безумни.

    Игра на гълъби видях -

    играеха я всички влюбени и още я играят.

    На всякоя игра един бе краят.

 

В дома на хората без покрив и стени

съгласно дишат миналите с бъдещите дни.

Над гробовете там веселие кълни,

зачева се живот над съсипни

и виното на спомена сладни.

 

    През кожата от кал и от трева

    посланието се чете едва.

    Предупреждението е безсмислен знак

    и дремят дни велики

    край сънно мътен гъсталак

    от тиня и тръстики.

    И пише летописа на живота

    човек, по образ и подобие самотен.

 

Щастието ли? Ликът му е икона

от облаци, когато вятърът ги гони.

Къде ли търся радост и покой?

В дома на хората единственият, който е и мой.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух