напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Като за песен


„На чувствата в отчаяния лов...“
Калин Донков

 

Като за песен нареди, поете,

думи за любов и лесни рими.

С фенер измамен славата все отдалече свети,

а детската душа човешка прости жалби има.

    По майка и по вярна обич жалба

    и че живота си е май за хляба,

    и че единственото огледало

    на спомена е вече помътняло,

    и тиха скръб по разпиляна младост,

    но "никога" с отровната й сладост.

Поезията? – Принцеса просякиня

с измахнато в прозрения лице.

За сития е изветряло вино.

За гладния е дървено яйце.

    И пролетна луна сложи, и кърпа бяла,

    размахана след нечия раздяла,

    и топли устни и преплетени ръце,

    еднаква жажда в другото сърце –

    едничкото убежище за тези,

    които са дошли и ще изчезнат.

Поезията? - Човешките души

в леса на чувствата са боси и невинни,

ти пожали ги и ги утеши -

и я повикай с детското й име.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух