напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Стих


Можеше да бъде само сън:

Ведър ден сияеше навън,

всички твари ходеха пеша,

с тях и аз с усмихната душа.

Беше като в божия закон -

хлебец и водица и подслон.

 

Може и да беше само сън:

тъмна буря цвилеше навън,

беше весело и беше миг,

в който я надвика моят вик;

бяха моя радост и закон

вино, хляб, полуобязден кон.

Нека да е сън - но е било:

влизах в него като нож в масло:

в битка - като риба във вода,

в шатър украсен - като в беда,

в ярост като в първа благодат,

в нечия прегръдка като в ад.

 

После знаех: бе последна нощ,

но в ръката още имах нож.

А навсякъде пълзеше прах -

само не умора и не страх! -

прах върху юзди и стремена,

прах върху звезди и времена.

Непрогледна и последна нощ,

но в ръката още имах нож.

И кого тогава чаках там -

нему - и на мене - да въздам?

 

А каквото все пак спотаих

тоя път - ще стане утре стих.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух