напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



А танцуващият прах изтича


Не стъпвайте в душата на Поета
        Калина Ковачева

 

Отивайте понякога в душата на Поета.

Няма нищо неудобно, той това е искал,

щом я е подреждал в думи за пред хора.

Тя е природа твърде питомна,

в гъсталака нещо може и да заръмжи, но не изкача.

Изворът е само мъничко отровен, приказките му са знайни

откогато свят светува (днес кой ти мисли приказки).

И късайте цветята - те са ваши.

Ваше е и името случайно на Поета,

който толкова усърдно своята душа е обработил.

Това е впрочем

практическото й предназначение:

модел на другите души, когато пътеките към тях

                са неразчистени.

Или: една отворена врата;

един отворен вик (а викането разтоварва).

А висшето предназначение (ако го има) -

то, като ония птици без крака (ако ги има),

                не може никъде да кацне.

Така си и витае в оня въздух,

който е над въздуха, дори за дишане не става.

Само Поетът вярва малко в него, мрежи някакви поставя

и някакви пера попадат в тях. Понякога.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух