напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Сега


Какво сега? Ако нечий поглед кацне

на върха на молива ми,

това кого задължава?

 

Какво сега: всъщност всички ми харесвате.

Ако можеше човек да стане съвършен,

щеше вече да е станал.

 

Какво сега: може и да тъгувам за някого.

Изпогубихме се от страх, че

пропускаме живота си.

 

Изглежда, вече не върви така:

един друг да се храним,

един друг да се браним.

 

Какво сега: част от тоя живот е за нас.

Не сме в първа младост,

а само младостта буди безсмислена нежност.

 

Какво сега: тъжни са хитростите на опита,

забравено е някакво условие,

без него задачата не може да бъде решена.

 

Кух е звукът на собствената важност:

нали сме мравки от един мравуняк,

а аз не съм хранена за царица.

 

Какво сега: да ида другаде, да поживея

пак същия живот?

Защото само знанието се променя.

 

Какво сега: съмнението става все по-голо,

все по-нежно и обичливо -

дете, растящо обратно.

 

Какво сега:

Ако мигът на голотата приближава,

бих искала да отложа срещата.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух