напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Утрото


Възбудата процвилва призори.

Кънтят копитата й мокри

в съня. Какъв беше сънят? Навън,

            навън от сладката му пазва.

Той вече е в страната на неизречените думи,

на мислите, изплъзнали се като гущери

            без крайчеца на своята опашка.

Навън, навън. Кипи

силата на лятото, грижата сега почива,

празни са гнездата, заякнали крилата,

заякнали са агнетата и вълчетата в препълнените нощи.

Заякнаха и моите крила, вървят

леко,

сред цвъркота в ухото на деня,

с ритъма, отмерван издълбоко,

с тайния и продължаващ сън, очакването тайно

и продължаващо.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух