напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Баба


Тя е малка и бяла

и готова душа.

И домът й е малък,

там се стига пеша.

 

Всяко нещо харесва,

все било за добре:

и на вуйчо адреса

в град на чуждо море,

 

и на дядо мустака

над корава яка

(той е млад, той я чака

да вървят под ръка).

 

Сутрин бързо и драго

тя градина реди:

всяка тревка е блага,

всяка пръст ще роди.

 

Тя е впрочем отдавна

под трева, под салкъм.

И каквото да казват,

знам й тайния сън:

 

Дъх се топличко носи,

то животът си свирка навън

трепка лист, трепка звън -

с нейните птичи кости.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух