напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Изворът


Сладък плач неспирно, капка сладка пот неспирно

от кожата дълбока на земята,

сок неспирен.

 

Завъртат се край теб треви нагъсто,

отражения и дългокраки буболечки

по ципата ти бляскава и кратка.

 

Корито издълбано по-надолу -

денем за стадото,

нощем незнайно за кого.

 

Денем пеперуди и пчели,

жена с бухалка,

облаците пяна.

 

Песента е

с ритъм като пулс,

без име.

 

Ще носи после имена водата,

но ти без име ше останеш,

певецо пръв.

 

Когато лодката и удавниците заплуват,

песента е друга.

И друга истината.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух