напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Натежа душата...


Натежа душата ябълка

зажълтя.

Все по-често сме в съгласие

аз и тя.

 

На шестнайсет ми е щерката

затова

муши с лакът въздуха

и с глава.

 

Ябълчице розова

а нали

не боли от въздуха

пък боли.

 

От мъглата и от цветето

от дъжда

от следата им разсеяна

без следа.

 

От росата между пръстите

отлетя

там където ще се чакате

ти и тя.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух