напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Страстна седмица


За какво си ми, луда недельо. За какво съм ти

с тая щавена кожа и душа остроока.

Превтаса тестото на дните ми

            (лепкаво като мухоловка).

Напразно курдисваш петлите си

            (алени с люти човки).

Не от вярност унила, не от страх, не от срам -

аз ще си меся хляба, твоята песен я знам:

не любов нито младост нито радост за въздух пролука -

само жажда и огън и душа на въже усукана.

Няма пак да премитам по твоите дири трохи обгорели.

Време ми е и аз да извадя хлябове сладки и бели.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух