напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Ако внезапно тишината се завърне


Какво ще ни повика: нас,

деца, събудени внезапно,

защото спира тракащото люшкане

на кошчето, което ги приспива.

Дали ще чуем как

една и съща вечер ни обгръща

един след друг

и прах един и същ със залците ни скърца.

Дали ще си помислим:

поне да беше свобода това, което ни разделя!

Дали ще си дадем увереност един на друг,

като че ли сме обитатели на мирен дом

и сме поели дълг за помощ.

И понеже се познаваме по слухове,

дали ще заговорим непознатите?

 

Ако внезапно тишината се завърне,

дали в нас ше нахлуе

оркестърът на всички тихи гласове?

Или, навън напълно оглушали,

навътре ще се вслушаме:

дали сърцевината не изсъхва вкоравена,

щом личинки недостижими я дълбаят?

Ако внезапно...

        Но спасителни чудеса не стават,

        тишината умира отдавна,

        ние се люшкаме в коша,

        младостта само още подскача,

        катеричка сред клони от пушек,

        риба сред мрежи от крясък.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух