напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



На прага


Както стоях дори не на прозореца,

стоях си просто между тенджерата и чинията, замислена за

                следващите три лъжици,

стори ми се - някой чака вън.

Свечеряваше се,

сенките се вдигаха от земята и изпълваха въздуха,

когато застанах на прага.

Може би беше мъж,

който трябва да крие сянката си

(в такава кротка и домашна нощ,

в която всички сенки се познават).

Може би беше жена, чиято ревнива душа

пищи като прилеп, прикован за късмет

                на вратата на нечия страст.

Може би звезда изгоря.

Така постоях на прага

на една домашна, кротка нощ,

в която всички сенки се познават.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух