напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Високо езеро


Особената светлина трепти

над езерото, дето е почти:

почти дълбоко и почти зелено,

почти заспало и почти стаено,

почти забравено, почти спасено.

 

Минава птица и минава облак,

почти докосват същността му обла

с прозрачни сенки. Слънцето минава.

Особената светлина остава.

 

Минават дъждове, минава вятър.

И всичко по реда си на земята.

По бреговете му, обрасли с клен,

почти личи пътека на човек.

 

Понякога по нея идвам, само

да поседя накрай брега на камък,

да помълча в сиянието нямо.

А камъкът, от лишеи изписан,

е стар почти като спокойна мисъл.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух