напред назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]



Под покрива на зимата...


Под покрива на зимата

да почетем даровете,

да нарежем във виното дюли,

да извадим соленото грозде на спомена.

 

Все пак беше прекрасно,

изпитахме каквото можахме,

не беше толкова малко,

а болката си върви с радостта.

 

И вечната любовна песен на сърцето -

безценна игра, която отменя присъдата.

Събуждахме се, готови за щастие.

Защото всички сме деца, научени да ни прощават.

 

Опитахме и вик, и всякакво мълчание.

И думи всякакви - земята е достатъчно голяма

и няма с думи да й дотежим.

Но може и да помълчим, като стари приятели.

 

Прекрасен свят, в който

най-важните въпроси остават без отговори,

в който не пресекват

сладките извори.

 

И бъдещето без нас

не намалява.

 


напред горе назад Обратно към: [Къща в полето][Екатерина Йосифова][СЛОВОТО]

 

© Екатерина Йосифова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух