напред назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]



Здрач


"Когато е мъничко тъмно, се казва здрач. Когато е много-много тъмно, се казва нощ."
Из наблюденията на Марта

 

Пада здрач върху нас като кротка чернобилска пепел,

Неусетно отложил бедата за другия път.

Наште сенки растат и се вдигат изящно-нелепи -

Ще достигнат с глави хоризонта, преди да умрат.

 

Не е ясно дали ще се мръкне или ще се съмне.

Отвоюва нощта милиметри невидима площ

И детето ни знае: когато е мъничко тъмно,

То нарича се здрач. Значи още е рано за нощ.

 

Наште сенки растат - хоризонта с ръка да докоснат:

Предпоследният порив за този последен предел.

Аз не искам отвъд, ти не искаш, а всъщност е просто -

Няма връщане. Своята сянка със здрача си сплел.

 

Преброени-броени, прахосани - все пак минути.

Все пак имаме тях. И се имаме с тебе все пак.

Пада здрач върху нас. Миг преди светът да се срути,

Да замръзнем в стопкадър. Та още е рано за мрак.

 


напред горе назад Обратно към: [Сезонни култове][Доротея Табакова][СЛОВОТО]

 

© Доротея Табакова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух