![]() ![]() Здрач"Когато е мъничко тъмно, се казва здрач. Когато е много-много тъмно, се казва нощ."
Пада здрач върху нас като кротка чернобилска пепел, Неусетно отложил бедата за другия път. Наште сенки растат и се вдигат изящно-нелепи - Ще достигнат с глави хоризонта, преди да умрат.
Не е ясно дали ще се мръкне или ще се съмне. Отвоюва нощта милиметри невидима площ И детето ни знае: когато е мъничко тъмно, То нарича се здрач. Значи още е рано за нощ.
Наште сенки растат - хоризонта с ръка да докоснат: Предпоследният порив за този последен предел. Аз не искам отвъд, ти не искаш, а всъщност е просто - Няма връщане. Своята сянка със здрача си сплел.
Преброени-броени, прахосани - все пак минути. Все пак имаме тях. И се имаме с тебе все пак. Пада здрач върху нас. Миг преди светът да се срути, Да замръзнем в стопкадър. Та още е рано за мрак.
![]() ![]() ![]()
© Доротея Табакова. Всички права запазени! |